Стандартът

Изречението е едно и също, независимо кой го казва: ям по-малко от всякога, а теглото не мърда. След него обикновено идва и обяснението: метаболизмът е бавен, забавен от годините или счупен от предишни диети.

През септември залите се пълнят. Голяма част от хората, които се връщат, го правят с усещането, че започват отначало: че лятото е изтрило работата от предишните месеци.

Ако попиташ 10 души в залата колко протеин им трябва, поне 7 ще кажат „2 грама на килограм“. Числото се предава от уста на уста толкова дълго, че почти никой не се пита откъде идва и за кого важи. Отговорът е, че за част от хората е твърде много, за друга е недостатъчно, а за трета е приблизително вярно по случайност.

Двама души тежат по 82 килограма и са с еднакъв ръст. По всяка таблица за индекс на телесна маса и двамата попадат в едно и също поле. Единият обаче носи 12% мазнини и значителна мускулна маса. Другият носи 31% мазнини и минимална. Тегло не е състояние. То е сбор, а сборът не казва нищо за това от какво е съставен.

Едно от най-често срещаните убеждения в залата е, че мускулът трябва да бъде „изненадван“, тоест че ако правиш едно и също, тялото свиква и спира да реагира. От това следва практиката програмата да се сменя на всеки няколко седмици, а понякога и всяка тренировка.

Когато човек чуе „дискова херния“ или „изкривяване на гръбнака“, първата реакция обикновено е да спре всичко. Втората, малко по-късно, е да се върне към същите тренировки, които са довели до проблема. И двете са грешни, но по различен начин.

Общоприетото правило е, че двете неща не се случват заедно: или си в излишък и качваш, или си в дефицит и сваляш. Като общо правило то е разумно. Като абсолютно ограничение не е вярно.

В работата ми суплементационната програма влиза след първия месец. Не защото добавките са вредни или излишни, а защото преди този момент те нямат какво да надградят и няма как да се прецени какво са свършили.