·3 мин. четене
Добавките са последните няколко процента от резултата. Продават се като първите. А в най-лошите случаи излизат далеч извън това, което един треньор изобщо има право да предлага.
В работата ми суплементационната програма влиза след първия месец. Не защото добавките са вредни или излишни, а защото преди този момент те нямат какво да надградят и няма как да се прецени какво са свършили.
Защо не веднага
Първият месец е периодът, в който се променят най-много неща едновременно: тренировъчният обем, разпределението на храненията, протеиновият прием, режимът на сън. Всяко от тях има измерим ефект.
Ако към този списък се добавят и 4 добавки от първия ден, а след месец има подобрение, никой не може да каже на какво се дължи. По-лошото е, че ако възникне проблем, също няма как да се проследи откъде идва. Просто изчакване от няколко седмици превръща добавката от догадка в решение, взето върху данни.
- Тренировъчен обем
- Разпределение на храненията
- Протеинов прием
- Режим на сън
- Добавка 1
- Добавка 2
- Добавка 3
- Добавка 4
Има подобрение след месец
но от кое от осемте
Има и по-проста причина. Добавките са добавка: те допълват режим, който вече работи. Върху хаотично хранене и непоследователни тренировки те не строят нищо, защото няма основа, върху която да стъпят.
Какво има реално основание
Списъкът с добавки, зад които стоят убедителни изследвания, е далеч по-къс от рафта в магазина:
- Креатин монохидрат: най-добре проученото средство за силови показатели, евтино и с дълга история на безопасна употреба
- Протеин на прах, който не е вълшебен, а удобен: начин да се покрие дневната нужда, когато храната не стига
- Витамин D при доказан с изследване недостиг, който в нашите ширини през зимата е чест
- Кофеин с измерим ефект върху представянето, стига да не се ползва всеки ден до безразличие
Всичко останало заслужава по-скоро скептицизъм, отколкото пари. Не че непременно не действа, а че доказателствата не са достатъчни, за да оправдаят разхода при човек, който още не е изчерпал резултата от храненето и тренировките.
Наръчник за хранене
Със справочник на продуктите и заместителите им.
Границата, която треньорът не пресича
Дотук стана дума за добавки. Сега за нещо друго, което понякога се предлага под същото име.
При мен дойде жена, която не беше спортувала повече от година. Причината: предишният ѝ треньор ѝ бил продал добавки за над 1200 лева и ѝ бил изписал рецептурен медикамент с обяснението, че ще ѝ помогне да отслабне. Медикаментът няма отношение към отслабването. Изписва се от ендокринолог, по конкретни показания, след изследвания.
В рамките на няколко седмици тя започнала да се чувства зле, с липса на енергия и нарушен цикъл. Последвали изследвания, установен хормонален проблем и назначена терапия. Отишла при този човек с намерението „малко да се стегне“.
Не назовавам име. Случаят е важен не заради конкретния човек, а заради правилото, което от него следва:
Треньорът не изписва лекарства. Никога, при никакви обстоятелства и независимо какъв резултат обещава. Рецептурните медикаменти се назначават от лекар след изследвания. Ако твоят треньор ти предлага такова нещо, това само по себе си е достатъчна причина да прекратиш работата с него.
Същото важи, макар и в по-лека форма, за шаблонните режими. Хранителен план, раздаван еднакъв на 10 различни жени, не е индивидуална работа, независимо колко е струвал. А продажбата на добавки от човека, който ги предписва, поставя интерес там, където би трябвало да стои преценка.
Какво остава
Ако храненето ти е структурирано, тренировките ти имат прогресия и спиш достатъчно, добавките могат да добавят няколко процента. Ако някое от трите липсва, те не могат да компенсират, а рекламата им е построена точно върху надеждата, че могат.