·3 мин. четене
Диагнозата рядко означава „не бива да тренираш“. Много по-често означава, че програмата трябва да бъде изградена около нея: с други движения, друга последователност и друго темпо.
Когато човек чуе „дискова херния“ или „изкривяване на гръбнака“, първата реакция обикновено е да спре всичко. Втората, малко по-късно, е да се върне към същите тренировки, които са довели до проблема. И двете са грешни, но по различен начин.
Този текст описва как се изгражда тренировъчна програма при вече поставена диагноза. Не е медицински съвет, не замества преглед и не поставя диагнози. Всяко решение дали изобщо да се тренира се взима от лекуващия лекар.
Откъде идва проблемът
В практиката ми двата най-чести източника са едни и същи от години: продължително седене в приведено положение и вдигане на тежести с техника, която не е овладяна. Обикновено действат заедно: гръбнакът вече е в неблагоприятна позиция по 8 часа дневно, а после върху него ляга натоварване, за което не е подготвен.
Един от клиентите ми стигна до две дискови хернии точно по този път: работа в приведено положение плюс неправилно изпълнявани тренировки. Първото медицинско мнение, което получи у нас, беше, че се налага операция. Второто, потърсено в Германия, беше различно: че операция не е нужна и че състоянието може да се подобри чрез правилно подбрани тренировки и целенасочена работа върху мускулите, поддържащи стойката, и върху ядрото.
Не съм лекар и не бих се произнесъл кое от двете мнения е било по-точно. Отбелязвам случая по друга причина: при неясна прогноза второ мнение е разумна стъпка, а не проява на недоверие.
С какво се започва
Не с тежести. Първите седмици при такъв случай изглеждат разочароващо скромно за човек, който очаква да тренира:
- Мобилност в ставите: възстановяване на обхвата, който е бил ограничен
- Еластичност на скъсените от продължително седене мускули
- Работа с ластици, при която съпротивлението е ниско и контролът е висок
- Базови движения с минимално или собствено тегло, насочени към ядрото и към най-големите мускулни групи
Целта на този период не е натоварване, а изграждане на способност да се понесе натоварване. Мускулите около гръбначния стълб трябва да могат да го стабилизират, преди върху него да легне каквато и да е тежест.
Какво се получава
При клиента с двете хернии след 3 месеца походката му е изправена, силовите му показатели са значително по-високи, изпълнява базови движения с голяма тежест, а болките в кръста са отшумели.
При друг случай, 17-годишен, стигнал до изразена гръдна кифоза след години пред компютъра по 4 до 8 часа дневно, работата тръгна по същата логика. След 9 месеца ръстът му е с около 3 сантиметра по-голям, не защото е израснал, а защото гръбначният стълб се е разгънал до естественото си положение. В началото не можеше да изпълни клек със собствено тегло. В края клякаше със 100 килограма по 10 повторения.
Защо това не е упражнение по търпение
Логично е човек да очаква, че при такова състояние тренировките завинаги ще останат леки и предпазни. Обратното е вярно и е важно да се каже: предпазният период е начало, не край.
След като стабилизиращата мускулатура си свърши работата, натоварването се качва по същите правила, както при всеки друг: постепенно, измеримо и с внимание към техниката. Разликата е в подбора на движения и в реда, по който се въвеждат, а не в тавана, до който се стига.
Тъкмо затова такава работа изисква наблюдение. Разликата между движение, което укрепва, и движение, което задълбочава проблема, често е въпрос на няколко градуса в позицията, а това не се вижда от самия изпълняващ.