Тренировка при дискова херния и гръбначни изкривявания

Когато човек чуе „дискова херния“ или „изкривяване на гръбнака“, първата реакция обикновено е да спре всичко. Втората, малко по-късно, е да се върне към същите тренировки, които са довели до проблема. И двете са грешни, но по различен начин.

Този текст описва как се изгражда тренировъчна програма при вече поставена диагноза. Не е медицински съвет, не замества преглед и не поставя диагнози. Всяко решение дали изобщо да се тренира се взима от лекуващия лекар.

Откъде идва проблемът

В практиката ми двата най-чести източника са едни и същи от години: продължително седене в приведено положение и вдигане на тежести с техника, която не е овладяна. Обикновено действат заедно — гръбнакът вече е в неблагоприятна позиция по осем часа дневно, а после върху него ляга натоварване, за което не е подготвен.

Един от клиентите ми стигна до две дискови хернии точно по този път — работа в приведено положение плюс неправилно изпълнявани тренировки. Първото медицинско мнение, което получи у нас, беше че се налага операция. Второто, потърсено в Германия, беше различно: че операция не е нужна и че състоянието може да се подобри чрез правилно подбрани тренировки и целенасочена работа върху мускулите, поддържащи стойката, и върху ядрото.

Не съм лекар и не бих се произнесъл кое от двете мнения е било по-точно. Отбелязвам случая по друга причина: при неясна прогноза второ мнение е разумна стъпка, а не проява на недоверие.

С какво се започва

Не с тежести. Първите седмици при такъв случай изглеждат разочароващо скромно за човек, който очаква да тренира:

• Мобилност в ставите — възстановяване на обхвата, който е бил ограничен
• Еластичност на скъсените от продължително седене мускули
• Работа с ластици, при която съпротивлението е ниско и контролът е висок
• Базови движения с минимално или собствено тегло, насочени към ядрото и към най-големите мускулни групи

Целта на този период не е натоварване, а изграждане на способност да се понесе натоварване. Мускулите около гръбначния стълб трябва да могат да го стабилизират, преди върху него да легне каквато и да е тежест.

Какво се получава

При клиента с двете хернии — след три месеца походката му е изправена, силовите му показатели са значително по-високи, изпълнява базови движения с голяма тежест, а болките в кръста са отшумели.

При друг случай, седемнайсетгодишен, стигнал до изразена гръдна кифоза след години пред компютъра по четири до осем часа дневно, работата тръгна по същата логика. След девет месеца ръстът му е с около три сантиметра по-голям — не защото е израснал, а защото гръбначният стълб се е разгънал до естественото си положение. В началото не можеше да изпълни клек със собствено тегло. В края клякаше със сто килограма по десет повторения.

Защо това не е упражнение по търпение

Логично е човек да очаква, че при такова състояние тренировките завинаги ще останат леки и предпазни. Обратното е вярно и е важно да се каже: предпазният период е начало, не край.

След като стабилизиращата мускулатура си свърши работата, натоварването се качва по същите правила, както при всеки друг — постепенно, измеримо и с внимание към техниката. Разликата е в подбора на движения и в реда, по който се въвеждат, а не в тавана, до който се стига.

Тъкмо затова такава работа изисква наблюдение. Разликата между движение, което укрепва, и движение, което задълбочава проблема, често е въпрос на няколко градуса в позицията — нещо, което не се вижда от самия изпълняващ.