Какво показва анализът на телесния състав — и какво не

Двама души тежат по 82 килограма и са с еднакъв ръст. По всяка таблица за индекс на телесна маса и двамата попадат в едно и също поле. Единият обаче носи 12% мазнини и значителна мускулна маса, а другият — 31% мазнини и минимална. Тегло не е състояние. То е сбор, а сборът не казва нищо за това от какво е съставен.

Анализът на телесния състав чрез биоимпеданс разделя този сбор. През тялото преминава слаб електрически ток, а различните тъкани го провеждат различно — мускулът, който съдържа много вода, го пропуска лесно, мастната тъкан се съпротивлява. От разликата се изчисляват отделните компоненти.

Какво се вижда

• Мастна маса — в килограми и като процент от общото тегло
• Мускулна маса — реалният строителен резултат от тренировките
• Водна задръжка — обяснява голяма част от дневните колебания на кантара
• Висцерални мазнини — тези около вътрешните органи, които са в основата на метаболитния риск и се различават от подкожните
• Костна плътност
• Базов метаболизъм (BMR) — колко енергия изразходва тялото в пълен покой

Последното е практически най-важното. Базовият метаболизъм е отправната точка, от която се смята дневният калориен прием. Без него всяко изчисление стъпва на средна статистическа стойност за човек с твоя пол, ръст и възраст — а ти не си средна статистическа стойност.

Защо BMI сам по себе си не върши работа

Индексът на телесна маса е тегло, разделено на ръст на квадрат. Това е всичко. Той не различава мускул от мазнина, не отчита къде се намира мазнината и не знае нищо за нивото ти на активност.

Резултатът е, че трениращ човек с добре развита мускулатура редовно излиза „с наднормено тегло“, докато човек с ниска мускулна маса и висок процент мазнини може да попадне в „нормата“. Първият е подведен без причина, а вторият — успокоен без основание. Именно вторият случай е по-опасният.

Какво НЕ показва

Тук трябва да съм честен, защото повечето реклами на такива уреди не са. Биоимпедансът има граници и те са съществени.

Методът измерва съпротивление, а съпротивлението зависи силно от нивото на хидратация. Измерване след тренировка, след солена храна, след алкохол или в различна фаза на цикъла ще даде различен резултат при абсолютно същия телесен състав. Затова абсолютната стойност винаги носи известна грешка.

Стойността на метода не е в едно измерване, а в поредица от измервания при еднакви условия — един и същ час, сходна хидратация, преди хранене и преди тренировка. Тогава грешката е приблизително постоянна и се вижда това, което наистина има значение: посоката.

Анализът на телесния състав не е медицинско изследване и не поставя диагноза. Той описва състав и тенденция. Стойности, които будят съмнение за здравословен проблем, са повод за преглед при лекар, не за промяна на режима.

Кога числата стават полезни

Най-често при два въпроса, на които кантарът отговаря погрешно.

Първият: „свалям, но резултатът спря“. Ако мастната маса продължава да пада, а теглото стои, режимът работи и промяна не е нужна — просто едновременно се качва мускулна маса или се задържа вода. Без разделяне на съставките това изглежда като застой и води до ненужни и често вредни намаления на калориите.

Вторият: „свалих осем килограма“. Въпросът е какви осем. Ако значителна част от тях е мускулна маса, базовият метаболизъм пада, а с него и способността да задържиш постигнатото. Точно това е механизмът, по който свалените килограми се връщат, и то с добавка.