Защо не отслабваш, въпреки че ядеш малко

Изречението е едно и също, независимо кой го казва: ям по-малко от всякога, а теглото не мърда. След него обикновено идва и обяснението: метаболизмът е бавен, забавен от годините или счупен от предишни диети.

Този въпрос обаче е задаван и на апаратура, не само на хора. Отговорът е неудобен, но за сметка на това описва проблем, който има решение.

Изследването, което мери, вместо да пита

През 1992 в New England Journal of Medicine излиза работа върху хора, определящи себе си като устойчиви на диети. Всички са убедени, че се хранят оскъдно и въпреки това не свалят. Вместо да ги пита какво ядат, изследването го измерва: с двойно маркирана вода, метод с точност около 5%, който работи, без човекът да знае какво точно се отчита.

Участниците съобщават, че се хранят с около 1200 калории дневно. Измереното е 2081.

Не би било честно това да се нарече лъжа, и изследването не го нарича така. Хората не са водили дневник, за да мамят някого. Оценяването на храна наум просто е много по-неточно, отколкото изглежда: порциите се подценяват, олиото и сосовете не се броят, а изяденото на крак и хапката при готвене изобщо не се помнят като хранене.

Една супена лъжица олио е около 120 калории. В един тиган влизат две или три, без никой да ги възприема като храна. Същото важи за кафето с мляко, за сока и за няколкото ореха от купата на масата.

Движението се надценява точно толкова

Същото изследване мери и втората половина на уравнението. Участниците надценяват физическата си активност с 51%. Двете грешки не се неутрализират взаимно, а се събират: по-малко храна на хартия и повече движение на хартия, при положение че реалността е обратната и в двете посоки.

Има и втора причина движението да се отчита трудно. Тренировката е малката му част. Всичко останало, ходенето, стоенето, домакинството и дори неспокойното седене, се събира в число, което при двама души с еднакви размери се различава с до 2000 калории на ден. Това е повече от самата тренировка и е точно частта, която никой не записва.

Седмицата има седем дни

Дефицитът се води през делника, губи се през почивните дни, а после се смята пак през делника. Изследване от 2008 в списание Obesity проследява точно това: при хора на програма за сваляне теглото пада през седмицата и спира или се връща нагоре в събота и неделя. Средно при възрастни приемът през почивните дни е със 115 до 150 калории на ден по-висок.

Затова отделният ден не значи нищо, а седмицата значи всичко. Дневник, воден от понеделник до петък, описва различен човек от този, който живее седем дни.

А понякога наистина сваляш и кантарът мълчи

Съществува и обратният случай: храненето е наред, мазнините падат, а числото сутрин стои същото. Причината е, че кантарът мери всичко наведнъж. Храна в червата, гликоген, вода и мазнина излизат като един сбор.

Всеки грам гликоген държи между 2,7 и 4 грама вода. Недоспиване, стрес и по-солена храна задържат допълнително. Това стига, за да стои или да се качи кантарът с 1 до 3 килограма, докато мазнината под него пада.

Практическото следствие е, че отделното измерване не значи нищо, а средното за седмицата значи. Ако свалянето се преценява по едно число сутрин, половината решения се вземат върху шум.

Ако храненето е измервано честно няколко седмици, движението е отчетено и теглото все така не мърда, въпросът вече не е тренировъчен. Щитовидната жлеза и някои медикаменти влияят на теглото и се проверяват с изследване при лекар, не с догадка и не с по-строга диета.

Какво се прави

• Две седмици измерване, без да се променя нищо. Целта не е диета, а да се види истинското число
• Брои се всичко, което влиза: олиото, сосът, глътките, хапките при готвене
• Мери се и в събота и неделя, иначе седмицата остава наполовина описана
• Тегленето е всяка сутрин при еднакви условия, но се гледа средното за седмицата
• Обиколките и снимката поемат там, където кантарът мълчи

След тези две седмици разговорът става друг. Въпросът вече не е дали ядеш малко, а колко точно, и оттам нататък има какво да се коригира. Метаболизмът рядко е виновникът. Почти винаги виновникът е това, че никой не може да оцени наум нещо, което се случва по десет пъти на ден.